Рийвс има най-добрия шанс след Лойд Джордж да реформира данъка върху имотите

Писателят е почетен професор в групата за финансови пазари на London School of Economics

Представете си, че се озовахме в свят в където не е имало предходна конструкция на данъчно облагане, само че където държавното управление ненадейно трябваше да събере £22 милиарда, с цел да поддържа бюджета уравновесен. Каква конструкция бихме избрали от такава tabula rasa? 

Отговорът е ослепително явен. Ние бихме събрали по-голямата част, в случай че не и всички, нужни доходи от налог върху приходите от благосъстоятелност върху земя. защо Защото количеството и качеството на земята не реагират отрицателно на налога върху нейното връщане, до момента в който трудът и финансовите вложения го вършат. Освен това земята не може да избегне или укрие налози, като се реалокира в чужбина, както могат капиталът и (богатите) хора. 

Стойността на земята значително не е резултат от личните старания на притежателите, а вместо това се дължи на удобно местонахождение, прилежащи публични услуги и привлекателно близко частно развиване. С други думи, това се дължи на напъните на общността като цяло.

Огромният мотив за аграрен налог е прочут от епохи и е изказан от доста от най-видните икономисти. И въпреки всичко подобен налог или неговият по-малко приемлив братовчед, налог върху собствеността върху комбинираната стойност на земята и постройките, играе дребна роля в данъчната система на Обединеното кралство или в множеството други. Една от аргументите е твърдяната компликация и цена на оценяването на земята настрана от постройките. Но техниките и технологиите са напреднали толкоз надалеч, че това към този момент не е огромно затруднение.

Вместо това, главната причина е, че богатите и мощните във всяка страна съвсем постоянно преобладават в собствеността върху земята и се опълчват на всеки аграрен налог. Но канцлерът Рейчъл Рийвс в този момент има доста по-силна политическа позиция, в сравнение с когато поземленият налог беше последно съществено препоръчан от Лойд Джордж през 1909 г. 

Основният проблем с поземления налог е първичният преход от статуквото. Всички проекти, контракти и финансиране се основават на неналичието на аграрен налог. Ако подобен налог трябваше да бъде въведен в този момент, на равнище неотложно задоволително, с цел да покрие целия фискален недостиг от £22 милиарда, изследването, което аз и моите сътрудници вършим, допуска, че това ще изисква данъчна ставка, равна на 0,6 % годишно от цената на земята, само че без налог върху постройката, който нормално съставлява към 50 % от цената на жилищния парцел.

С други думи, данъчната тежест ще бъде £3000 на година за парцел за £1 милион. Въпреки че това би балансирало бюджета, то може да докара до първичен спад от към 7% на междинните цени на жилищните парцели – и повече на жилищата с висока стойност, в случай че данъкът е напредничав. Тъй като това би довело до рухване на някои оценки под съществуващата оценка на ипотеката, би имало заплаха от пораждане на финансови усложнения. 

Следователно ключът към сполучливото въвеждане на аграрен налог е решаването на преходния проблем. Това, което е належащо, е да се вкара подобен налог в началото с ниска ставка, да речем 0,06 % (или 300 паунда на година за парцел за 1 милион паунда), с цел да не се провокира забележителен първичен спад в цените на жилищата. Това би предвещавало възходяща ставка на поземления налог, която в последна сметка, а не незабавно, ще запълни бюджетната дупка. Това може да се направи или посредством плануван график от нараствания на налозите, да кажем на годишни шпации в продължение на две десетилетия, или посредством по-висока данъчна ставка върху нарастванията на цената на земята и по-ниска данъчна ставка върху равнището на цената на земята. 

Вторият вид може да е политически по-лесен и да докара до по-нисък спад в цените на жилищата; само че това би направило бъдещия път на приходите доста по-несигурен. Има, несъмнено, безчет други преходни проблеми, с които би трябвало да се сблъскате, като да вземем за пример по какъв начин да се оправяме със притежателите на земя с ниски приходи, по какъв начин да третираме селското стопанство, по какъв начин да третираме кралските земи и така нататък Но тези проблеми са доста по-лесни за решение.  

Ако приемем, че желаеме освен да балансираме бюджета, само че и да сменяем напълно налога върху приходите, до 2045 година, да речем, най-хубавата ни оценка е, че данъкът върху земята ще би трябвало да се увеличи до към 20 % от цената на земята. Това би понижило доста междинните цени на земята, само че също по този начин би подтикнало всеобщо стопанската система, повишавайки рентабилността на вложенията и тласъка за работа. Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 50 %, а цената на жилищните парцели с 30 % заради по-добри тласъци за създаване и модернизиране на здания. Вече има опция да стартира въвеждането на налог върху земята. Надявам се канцлерът да се възползва от него.

Писма в отговор на тази публикация:

 / 

 / 

 / 

 /